Индекс
Име: Акки Китсуне
Години: 14
Раса : холоу
Пол:Жена
Описание: Красива и грациозна форма на Бяла Лисица. Остри и доста дълги нокти, които следват преодължението на опашката, която величествено се размахва. Изключително силна с много мек косъм, опашката е едно от най-добрите оръжия за по-далечен бой.
История: В човешката си форма, Акки е била много тиха и скромнно момиче. Била красива и висока, но не харесвала хората да я съдят само по външността си. Не била заобградена от приятели, водела не динамичен живот, от самотата в която е била обградена, понякога й родителите й са я били страх от дъщеря си. Тя не била близка с тях и за това след смъртта си не й липсват много... Един ден както си се прибираше от училище с нейния приятел, който за секунда се беше отбил до близкия хранителен магазин, в далечината момичето видя една сянка. Китсуне не бе от плашливите, и интереса й по сянката разтеше все повече и повече. Но не знаеше, каква е действителността, и за това се поразмърда, като остави приятеля си на страна в магазина. Тя позабави крачката, за да може сянката да се приближи до нея. Беше се обърнала и вървеше назад, сякаш го приканваше да идва към нея, сякаш не беше истинската Акки, а момичето бе настойчиво и знаеше какво искаше. Както се носеше по голия асвалт, тя тупна на земята, и главата й отскочи от цимента. Погледа й се рееше из небесата, беше заблуден и доста шашнат, а пък самата Белокоска не помръдваше. Отново виждаше само силуети или по точно силуетът, който я следваше. Нейния приятел отдавна си бе тръгнал сигурно отново готвеше, а сега тя бе спасявана от някакво непознато същество. Изведнъж тя усети как нещо я повдига и я носи, едва ли някое момиче бе способно на това. Вече бе разбрала силуета беше на момче, което сега я носеше нанякъде. Не можеше да помръдне, пък и не искаше, беше й приятно да стой в обятията му (:Д). Усети как крачката намалява и тя бе положена на някаква врата. Сянката на момчето изчезна и над нея се появи гаджето й. При страшния му вид, на нея й стана още по-лошо. Усещаше, че нещо на главата й е мокро, главоболие и студения я бяха обгърнали. Мракът я обливаше, погледът й се замъгяваше и можеше да види, само плахата светлина от улицата, която след всяка секунда, ставаше все по-малка и по-трудна за гледане. В един миг, вече не мърдаше, явно вече се бе пренесла в Света на мъртвите и от там наблюдаваше какво прави гаджето й на горкото момче, което само се опитваше да помога, явно се налагаше да споделят една й съща нелепа съдба. При нанасянето на последния удар с ножа (от страна на гаджето й) тя извърна поглед, за да не гледа това което предстоеше да се случи, но сега вече бе минало и двамата бяха мъртви....
Сила : 15
Бързина : 35
Дъшевен Контрол : 10
Интелект : 40
Години: 14
Раса : холоу
Пол:Жена
Описание: Красива и грациозна форма на Бяла Лисица. Остри и доста дълги нокти, които следват преодължението на опашката, която величествено се размахва. Изключително силна с много мек косъм, опашката е едно от най-добрите оръжия за по-далечен бой.
История: В човешката си форма, Акки е била много тиха и скромнно момиче. Била красива и висока, но не харесвала хората да я съдят само по външността си. Не била заобградена от приятели, водела не динамичен живот, от самотата в която е била обградена, понякога й родителите й са я били страх от дъщеря си. Тя не била близка с тях и за това след смъртта си не й липсват много... Един ден както си се прибираше от училище с нейния приятел, който за секунда се беше отбил до близкия хранителен магазин, в далечината момичето видя една сянка. Китсуне не бе от плашливите, и интереса й по сянката разтеше все повече и повече. Но не знаеше, каква е действителността, и за това се поразмърда, като остави приятеля си на страна в магазина. Тя позабави крачката, за да може сянката да се приближи до нея. Беше се обърнала и вървеше назад, сякаш го приканваше да идва към нея, сякаш не беше истинската Акки, а момичето бе настойчиво и знаеше какво искаше. Както се носеше по голия асвалт, тя тупна на земята, и главата й отскочи от цимента. Погледа й се рееше из небесата, беше заблуден и доста шашнат, а пък самата Белокоска не помръдваше. Отново виждаше само силуети или по точно силуетът, който я следваше. Нейния приятел отдавна си бе тръгнал сигурно отново готвеше, а сега тя бе спасявана от някакво непознато същество. Изведнъж тя усети как нещо я повдига и я носи, едва ли някое момиче бе способно на това. Вече бе разбрала силуета беше на момче, което сега я носеше нанякъде. Не можеше да помръдне, пък и не искаше, беше й приятно да стой в обятията му (:Д). Усети как крачката намалява и тя бе положена на някаква врата. Сянката на момчето изчезна и над нея се появи гаджето й. При страшния му вид, на нея й стана още по-лошо. Усещаше, че нещо на главата й е мокро, главоболие и студения я бяха обгърнали. Мракът я обливаше, погледът й се замъгяваше и можеше да види, само плахата светлина от улицата, която след всяка секунда, ставаше все по-малка и по-трудна за гледане. В един миг, вече не мърдаше, явно вече се бе пренесла в Света на мъртвите и от там наблюдаваше какво прави гаджето й на горкото момче, което само се опитваше да помога, явно се налагаше да споделят една й съща нелепа съдба. При нанасянето на последния удар с ножа (от страна на гаджето й) тя извърна поглед, за да не гледа това което предстоеше да се случи, но сега вече бе минало и двамата бяха мъртви....
Сила : 15
Бързина : 35
Дъшевен Контрол : 10
Интелект : 40
